„Малки любовни теории” са текстове-парченца от сърцето. Тяхното. Едно, сбрано от двамата. И моите очи, които са се усмихвали, когато тихо съм била допусната да вляза в нежния им свят и на пръсти да застана, за да слушам… история на обичта, малка любовна теория, която започва със семенцето на срещата.
Жени и Свилен. Помня, сякаш беше вчера, първата ни среща. Зпочнаха разговора с думите :“искаме да е лудо и много да се танцува на сватбата…цвета да е бледа праскова…“, слушах ги и радост изпълваше сетивата ми той придърваше стола и по-близо до своя и слагаше ръка на рамото и, ей така, съвсем леко…минали са 7 години от онази мечта за споделена обич, в която ме допуснаха да надникна. Благодаря !
Една любовна история. Истинска. Жени. Нека ви разкаже …
Винаги съм била неорганизирана, артистично и хаотично непостоянна. Сега, провокирана да се върна многократно назад в спомените си, си давам сметка, че точно този мъж до мен, крепи света ми и без него той би се разпаднал за броени часове. Вече десет години, той е повече от стълб и опора, неговото спокойствие и непоколебима мъжка сила ми дава безценното за една жена – Свободата ! Свободата да летя, да опитвам и да греша, да съм слаба и уязвима, да търся и откривам себе си! Той винаги е до мен с подадена ръка – понякога, с обърната нагоре длан като покана за танц, друг път преплел пръсти в моите, просто така, да си помълчим по залез. Падна ли, винаги е близо, за да ме вдигне, изтупа полепналия прах и да каже тихо :“ ти можеш …“.
Запознахме се съвсем тривиално – работехме в съседни офиси. Макар съдбата да не знае случайности – сбира тези, на които им е писана среща. Седмици по-късно, той ми сподели какво си е помислил първия път, когато ме е видял: „за такава жена един ден искам да се оженя“. После всичко се разви много бързо: първа среща, безсънни нощи в очакване на срещите, часове разговори, хиляди малки жестове на внимание и грижа, в които той разкриваше, понякога и без думи, голямото си и добро сърце.
Залязващото в морето слънце е нашето обещание за обич. Предложението за брак дойде точно там, на брега, когато огнения диск, целуваше морето и се потапяше в него в най-нежната прегръдка. Сватбата ни беше като от приказките, а най-щастливия миг – появата на малкия човек, който свърза неразривно не само кръвта, но и любовта ни.
Останалото и до днес си остава магия и загадка…. Може би заради онази необяснима притегателна сила, която продължава да ме тегли все така силно към него, която и днес ме кара след стотици пропътувани километри всеки път да бързам към нашия дом, за да се стопя в топлите му прегръдки и да се почувствам защитена и обичана. С прекрасната разлика – прегръдката ни днес се прекъсва от шума на две припкащи, боси крачета и малките протегнати ръчички на дъщеря ни с въпроса: ами аз ? <3"
Copyright © 2020 Natalina Wedding. Всички графични елементи, проекти и съдържание са със запазени авторски права.
0888 291526
Ул. Константин Величков 37
Пон.-Пет. 9:00 – 18:00ч.