Екатерина и Тодор 01.10.2011

„Малки любовни теории” са текстове-парченца от сърцето. Тяхното. Едно, сбрано от двамата. И моите очи, които са се усмихвали, когато тихо съм била допусната да вляза в нежния им свят и на пръсти да застана, за да слушам… история на обичта, малка любовна теория, която започва със семенцето на срещата.
Катя и Тошко са сред онези младоженци, които усещам веднага, след като прекрачат прага на офиса на сватбената агенция – какви са желанията им, мечтаната сватба. Създадохме лесен контакт с много смях и закачки относно изискването на Катя – на сватбата да няма никакви жени – хостеси, сервитьори, водещи, всички да са мъже !! Е, както често се случва …стана точно обратното, но тя беше искряща от щастие, удовлетворена от избора и завладяващо усмихната булка. Насладете се на първата история. Тази на Катя и Тошко, разказана от първо лице, единствено число.

1

„Моята любовна история започна през 2007- ма година, когато заедно с приятелката ми дойдохме в България на почивка след дипломирането ми. В Русия се учи много усилeно в университетите, системата е такава, че ако искаш да успееш – трябва да даваш много от себе си. По традиция, след официалното връчване на дипломите, родителите подаряват на децата си почивка. Така, с приятелката ми се качихме на самолета и пристигнахме на любимото за руснаците място – Златни пясъци. Не съм търсила любов, търсих спокойствие и почивка, такава беше нагласата ми за престоя тук. В Москва ме чакаше дом, работа, приятели…
Всеки ден ние ходехме в един и същи ресторант, защото приятелката ми беше харесала едно момче, което работеше там, а аз й правих компания. Бях толкова съсредоточена в себе си, в мислите си, че не забелязвах нищо около мен, освен слънцето, плажа и възможността да си почивам. До една вечер! Просто вдигнах очи към бара и видях НЕГО! Гледаше мe ! Погледите ни се срещаха и в този момент нещата се случиха. Любовта от пръв поглед или химия, не знам. Но след този момент живота ми вече не беше същия. Това беше най-прекрасното лято, най-щастливите емоции! За мен беше по-красиво от всички заснети филмите за любов, защото беше моята!

Както става и във филмите, лятото свърши, почивката също, дойде момента за раздяла. Тръгнах си, но сякаш сърцето ми не се качи в самолета. Не можах да спя, да ям, да мисля, нищо! Бях на прага на нова работа, трябваше да започвам съвсем различен живот, а аз вече не исках този живот без НЕГО!
Така, една година поддържахме вразка от дистанция – или аз пътувах до България, или той до Русия, хиляди минути телефони разговори, мечти, сънища как сме двамата и ръката ми е в неговата… На следващото лято отново дойдох в слънчева България и бях щастлива – обичния ми човек беше тук, с мен!
За годишнината от запознанството ни, Тошко предложи да се разходим с колата. Направи ми невероятна изненада – без да ми казва си беше взел почивен ден, резервирал хотел за двама ни на едно от най красивите места по Черноморието. Нямах думи. Само се радвах, че съм го срещнала и моето сърце се допълва от неговото. На свечеряване излязохме на разходка по пясъка, точно когато слънцето тръгва да залязва и целува в червено обагрен хоризонта, той падна на коляно и… ми предложи да се оженим! Не си спомням нито една от думите, които изрече, толкова бях развълнувана… Подари ми най-красивия пръстен на света, и сигурно ми е казал най прекрасните думи.., но емоцията ми беше толкова силна, че само го прегърнах и казах тихо Да! Поставихме начало на нашата приказка.

За съжаление, тогава, родителите ни не подкрепиха нашия съюз. Защото не вярваха в приказките. А това беше приказка! И ние се оженихме тайно.Само ТОЙ и Аз. Три години по-късно, решихме да сключим църковен брак, да поканим на сватбата ни родителите си, приятели и да заявим пред целия свят своята любов. Тогава приказката се повтори, защото това е беше най-красивата сватба на света и определено, бях най-щастливата булка! И… это ни – 7 години заедно и това е само начало, защото най-хубавото ни предстои, а нашата обща приказка, ние двамата, пишем всеки ден!