Тема Пътуване 30.08.14

Личното отношение и внимание къв всеки детайл, това ни води при всяка среща с клиента и личи в крайният резултат. Тази прекрасна любовна история, координаторите в Сватбена къща Наталина, развихме в декорация с тематична сватбена маса, със знакови книги, ретро дантела, куфари.

Малки любовни теории” са текстове-парченца от сърцето. Тяхното. Едно, сбрано от двамата. И моите очи, които са се усмихвали, когато тихо съм била допусната да вляза в нежния им свят и на пръсти да застана, за да слушам… история на обичта, малка любовна теория, която започва със семенцето на срещата.
Има клиенти, които планират сватбеното си събитие отрано. Доста рано. Година и половина по-рано J Първата ми среща с Гери беше в моя офис и няма как да забравя този плам и тази усмивка. Тя е това – поглеждаш я и виждаш едни пламтящи очи и една широка усмивка. Говорихме много – за нейната идея за сватбата, за връзката с Италия и как все на там я тегли…Година и половина след срещата ни, имах честта да съм част от любовта им, в техният сватбен ден. Защото е чест, да. Да си близо и да съпреживяваш топлината, погледите, тихите знаци, емоциите и сълзите от радост. Защото любовта свързва със сребърни кончета и дава по два годежни пръстена, ей така, за по-сигурно J Гери:
Годината е 2002-ра, а онова горещо лято, слава Богу е към края си. Кандидатстуденски изпити, чакане с часове пред италианското посолство в София за виза, лутане по институции и издаване на всякакви видове документи. И знаете как неволята сбира, хората се запознават и започват да си споделят – чакайки пред посолството с часове и дни за виза, се сближих с една жена, която също беше за учебна виза … тогава все още не знаех, че това е бъдещата ми свекърва …така неусетно между 29 и 30 август аз тръгнах към съдбата си … към Италия, дестинация Рим! Най-кошмарното ми пътуване с автобус траещо 30 часа. Все още нямаше lowcost kомпании и билетите за самолет не ми бяха по джоба. В същия автобус случайно беше и жената от посолството, с която се бяхме сближили. И така след 30 часа път, в 2 през нощта, гладни и уморени с майка ми, пристигнахме на гарата в Рим. Синът на тази жена, с която пътувах също живееше в Италия и беше дошъл да я вземе…и така за първи път видях … Андрей.
След две седмици се върнах в България, за да подготвя всичко нужно и началото на есента окончателно се преместих в Рим. Андрей беше познат, започнахме да излизаме на кафе, с компания, с приятели, от шега на шега си допаднахме и харесахме. Така започна нашата love story – без да сме очаквали, че ще се превърне във връзката на живота ни! Градихме я, както се гради кула – ден след ден, бавно и с много търпение и обич. Опознавахме другия и се влюбвахме се все по-вече и по-вече, както един в друг, така и в онази специална атмосфера да сем заедно ! Заспивахме със залезите и посрещахме утрото така – двама !
Онзи 14-ти февруари беше истински специален. Не защото е наложен като комерсиален празник, а за вниманието и обичта, които получих, когато Андро ми поднесе италианска закуска в леглото – една красива табличка с божествено капучино и кроасан, а в края и – малка кафява кутийка. Сърцето ми затуптя учестено, отворих бавно кутийката и вътре имаше един много красив и нежен пръстен…онемях, кимнах леко, усмихнах се и цялото ми същество засия. Така се чувствах – тихо щастлива. Сложих пръстена и излизайки от изненадата, усетих как в ума ми се щурат всякакви въпроси – когато се прави предложение не се ли пада на коляно, не се ли казват едни специални думи …е, в моят случай не стана така.. Като типична жена не успях да преглътна въпроса и попитах – защо не сме по правилата J)))), той ми каза че това е годежен пръстен, но да съм спокойна, всяко нещо с времето си …..явно имаше някакъв план. Въпреки лекия вътрешен бунт – приех, не задавах повече въпроси. Бях щастлива! Сега, години по-късно си мисля, че той винаги има план, добра идея, която следва и ме кара да съм спокойна и да се чувствам в сигурни ръце, дори и да не знам докрай и в подробности какво е замислил и как ще го реализира J Няколко седмици по-късно отидохме за уикенд в едни най-красивите градове в Италия – Верона и Венеция. Сякаш въздуха там е наситен с любов. Това и до ден днешен си остава най-романтичното пътешествие през живота ми, два прекрасни дни, в които Андро ми беше подготвил различни изненади и подаръчета буквално през цялото време! Събуждайки се сутрин се събуждах и намирах парфюм до възглавницата си, отварях вратата на колата и с усмивка намирах кутия шоколадови бонбони, безкрайни жестове на внимание и обич. Нещата на които се радват момичетата J)) Втория ден бяхме в Венеция, невероятно красив, уникален град, който до край напълни сетивате ни – с малките си, като излезли от картичка улички, мостчета с ковани парапети, площадчета с табакини, от които ухае божествено на кафе и каноли…Бях в моя собствен рай! Андрей настояваше да се качим на гондола, все пак един път отиваш в Венеция … и така, докато гондолиера ни разказваше историята на къщата на Казанова, показваше различните монументи, много тихо от съседна гондола се чу цигулка и певец, който пееше любовна песен… Абсолютно съвършен миг! Перфектен, романтичен и неповторим! Наслаждавах се на усещането да съм главна героиня в приказка, когато Андрей извади от джоба си една кутийка (друга кутийка) , отвори я и произнесе думите, за които копнеех ….бях в шок, прекрасен шок, еуфория, не можех да повярвам, че това е реалност и се случва СЕГА!! Струваше ми се че бях в някакъв филм, много по-хубав от „Пепеляшка“ !! Естествено, извиках ДА 🙂 …и се превърнах в момичето с два годежни пръстена J)) Години по-късно, на 30 август 2014 година ние изживяхме нашият прекрасен сватбен ден! Оженихме се! Най-любопитното е това, че избрахме датата без да се замислим, случайно съвпадна с онзи период от годината, в който се бяхме запознали, точно 12-сет години по-рано!
Благодаря на Господ, че ни срещна, че сме щастливи, че се обичаме ден след ден, утро след утро посрещаме двамата, както в началото, защтото любовта е силата която ни дава живот, кара ни да мечтаем, да творим, да се радваме на малките неща в живота!
Пожелавам го на всички!