P&I wedding

Ние, екипа на Сватбена къща Наталина се спряхме на акценти в прасковено и слонова кост, в декориране на пространството на ресторанта, за официалната вечеря на сватбата на Пламена и Илиян. Ефирността на белите фрезии и нежният им аромат, допълваха усещането за празничност и романтика

„Малки любовни теории” са текстове-парченца от сърцето. Тяхното. Едно, сбрано от двамата. И моите очи, които са се усмихвали, когато тихо съм била допусната да вляза в нежния им свят и на пръсти да застана, за да слушам… история на обичта, малка любовна теория, която започва със семенцето на срещата.
Отношението ми към този бизнес не е повърхностно, просто работа и край…емоция е, творчество, малка част от себе си оставям всеки път, за да се получи магията …онзи специален аромат във въздуха, който упоява и кара сетивата да ликуват. Всяка първа среща с мои младоженци е специално изживяване – на нея става ясно всичко – има ли химия между нас и можем ли да работим заедно, за да материализираме една приказна фантазия. Защото работата с емоциите изисква химия ☺, няма ли я, още в началото – не се получава до края.
Историята на запознанството ни с младоженците, които имам удоволствието да ви представя ме кара да се смея всеки път щом си спомня …Натоварен ден, ангажименти, аз съм на опашка в банката от час и половина, идва моят ред и …настоятелен дамски глас ме сюрпризира :“ …ама как не сте в офиса…ние сме тук…дойдохме от Русе…трябва да се появите сега..“ И …отзовах се. Оказа се, че като гост на организирана от нас сватба седем години преди срещата ни в офиса, бъдещата булка е била очарована и си е казала „един ден заженя ли се – това е моят агент“! Комплимент, признание, с топлината на този спомен разказвам тяхната история …
Те са различни….тя е с бързи, живи очи и ум, който изпреварва следващият ти въпрос, а той е тих, вглъбен във вътрешния си мир. Между тях има тази невидима нишка, която усещаш и която свързва хората за цял живот. Както тяхното малко, приказно създание се отзова на молитвите им, свърза ги и вече са любовно трио.

Ето я и нашата история: С мъжът ми се запознахме съвсем случайно, (а все твърдя, че случайности няма), в края на октомври 2014г., беше октомври, около прословутия празник на Хелоуин. Излязохме компания на кафе, с общи познати.
В началото на същата година приключих дълга връзка и си бях казала, че повече няма да страдам и да го мисля. Ще се радвам на живота, ще си вървя по моя път, пък – каквото сабя покаже… И тя взе, че показа. Случайно запознанство…чат до късно…партита, срещи и след нова година усетихме, че сме намерилиВсеки е открил другия каквото търси. И двамата знаехме какво искаме, за това решението да заживеем заедно не закъсня.
Има една приказка „Мислиш, че си влюбен? Поживей с човека и ще ти мине!“. Речено и сторено, но…не ни мина 🙂 и така година по-късно, в първите минути на 2016г. получих пръстен с думите „Г-жо Илиева, няма да Ви питам, защото знам отговора.“ …Започна се една суматоха Кога? Как? Къде? И след една среща с теб чуденето се изпари. Това е нашата приказка, в която не повтаряш постоянно на другия, че го обичаш, а му го показваш и нещата просто се случват :)/font>